Mira Canali

Преди 20 години

Парещото слънце нахлуваше през прозореца на старата им къща. Бледо сините, почти напълно загубили цвета си, прашасали пердета се издуваха с всеки повей на вятъра. Въпреки него обаче, в стаята беше ужасяващо горещо. Жегата изпиваше енергията на всяко живо същество. Навън не се мяркаха хора. Всички се бяха затворили в домовете си и се молеха за по-прохладен ден, а ако Господ беше милостив, щеше да им изпрати и дъжд, който да напои напукалата се от сушата земя.
Малката Мира лежеше на матрака, който, макар и да беше на пода, беше застлан с чисти, бели чаршафи, които миришеха на домашен сапун. Момичето беше вперило поглед във въртящите се перки на вентилатора на тавана и тяхното равномерно движение и тихо бръмчене бавно я приспиваше. Малката нямаше никакви сили. Не беше слагала храна в устата си последните 3 дни и това я беше изтощило. На долният етаж майка й вършеше къщната работа, докато баща й се трепеше да изкара пари, колкото да нахрани семейството си, но последно време и бизнесът не вървеше.
Татко й все говореше как ще съберат повече пари и ще се махнат от Андалусия. На него много му липсваше родната Флоренция, но знаеше, че и съпругата му щеше да тъгува за дома си в Испания.


Преди 7 години


Събуди се в огромното легло на стаята в петзвездния хотел, в който беше отседнала предишната вечер. Извъртя се и погледна през рамо само за да види мъжа, който все още спеше до нея. Мира се усмихна леко. Една нощ с него ѝ беше донесла 5 бона.
Тези пари вече не й се виждаха толкова много. Но преди години биха означавали цял нов живот за нея и семейството й.
Мира се гордееше със себе си. Беше заменила беднотията и глада с лукс и богат живот. Тя добре помнеше мизерията, непоносимото стържене на празния стомах и плъховете, които някак си винаги успяваха да се доберат до храната й преди нея самата.
Беше преживяла много. Беше преминала през много, за да стигне до там, където беше. Макар и не по най-правилния начин. Да, продаваше тялото си за пари. Но не се срамуваше. Спеше с безбожно богати и умопомрачително красиви мъже. Съдбата й не беше наказание, а дар. Беше готова да го прави до края на живота си само и само никога повече да не бъде бедна.


В наши дни

На покрива на една от многото високи сгради в Ню Йорк, духаше толкова студен вятър, че на Мира й се искаше да заплаче. Той развяваше косата й, вледеняваше кожата на лицето й и се вмъкваше под дрехите й, което мигновено я караше да настръхне.
Тя погледна към прецизния си часовник. Оставаше 1 минута до пристигането на жертвата. Мира вече беше позиционирала снайпера, нагласила оптиката и й оставаше просто да чака. Ето, че мишената се появи на хоризонта. Млад мъж на видима възраст около 30. Кой знае какво беше направил, за да ядоса така Коса Ностра. Но беше факт, че бяха поръчали убийството му и Мира беше тук, за да го изпълни.


Име: Мира Канали
Баща: Антонио Канали
Майка: Ана-Мария де Партеаройо
Националност: Испания, Италия, САЩ
Възраст: 25 години
Длъжност: Наемна убийца на Коса Ностра
Лик: Mila Kunis

Моля да ми смените името на M.Canali

Одобрена. Добре дошла! И не забравяй да попълниш character sheet.