Casino Di Donato

- Ще ме вземеш ли от нас? - попита Никол с най-милия глас, който беше способна да възпроизведе.
- Не - отсече Алесандро без да й оставя право за протест. - След един час ще се видим в казиното - каза делово той и затвори слушалката.
Никол въздъхна и хвърли телефона на леглото си. Не беше виждала Алесандро Ди Донато от близо седмица и вече много осезаемо чувстваше липсата му. Искаше да прекарат малко време насаме, но и това не беше възможно, защото работата винаги беше приоритетна. А сега трябваше да се приготви, да остави Джошуа на детегледачката и да излезе, за да свърши онова, за което й се плащаше. Побърза да набере номера на Мис Грийн. Старицата не се грижеше за никой друг, освен за дебелата си котка и беше на разположение 24 часа в денонощието. Това се оказваше много полезна привилегия, особено когато Никол получаваше телефонно обаждане от Алесандро в два през нощта само за да разбере, че някой от момчетата му са го спипали и арестували за нещо безкрайно незначително и тя трябва да оправи забъркавата каша. Беше го умолявала хиляди пъти да да намери някой друг, който да урежда дребните проблеми, а тя самата да си занимава единствено със сериозните дела, но неговият отговор винаги беше един и същ: "Не мога да се доверя на всеки." И темата приключваше.
Половин час и няколко преобличания по-късно, Никол се беше издокарала в тясна черна рокля, свършваща малко над коленете. Събра косата си на кок и сложи съвсем малко грим. Качи се на колата си сама и скоро се озова пред казино Ди Донато.
- Добър вечер, госпожице Паркър - поздрави я портиерът. Тя кимна в отговор и метна ключовете от колата на едно младо момче, което щеше да я паркира.
Още няколко души от персонала я поздравиха на влизане.
- Господинът Ви очаква - една любезна сервитьорка, оскъдно облечена в униформата, която показваше повече части от тялото й от колкото покриваше, я отведе към сепарето, където Алесандро седеше с новите си клиенти. Помощта на Никол му беше необходима по някои юридически въпроси във връзка с общия бизнес, който щяха да правят.
Когато я видя, той се изправи на крака.
- Добър вечер, господин Ди Донато - поздрави го формално тя и подаде ръка, за да се здрависат.
Обикновено срещите им протичаха по друг начин: тя се хвърляше в прегръдките му и се оставяше да бъде отнесена в спалнята. Само че не всички знаеха за връзката им. За останалия свят Никол беше просто адвокатът на Коса Ностра

Ръбът на роклята се въртеше закачливо около фините й крачета. Тези неща го подлудяваха и Алесандро несъзнателно спусна погледа си чак до глезените и скъпите съблазнителни токчета, които обичаше да носи. Никол го предизвикваше с гореща елегантност, която италианецът ценеше висок, но очевидно не само той. Вниманието на всички мъже беше моментално привлечено от блондинката, щом се доближи до масата им.
- Добър вечер, г-це Паркър – отвърна той любезно, но под леката му усмивка се долавяше нещо много повече от любезност.
Пое ръката й, а пръстите му потънаха в меката й кожа. Допирът й беше така нежен и мил, че Ди Донато с тревожност осъзна, че си беше позволил да забрави, колко много му харесва да я усеща. Последния месец беше истинска лудница и не бе имал възможността да си даде нужната доза от това прелестно същество. Имаше нужда от нея и не трябваше да я пренебрегва заради работата, но ето че отново беше в тази позиция и не намери друг изход.
Беше време да се върне към реалността.
- Изглеждате поразително тази вечер – добави закачливо той, макар и двамата да знаеха, че това не е истина. Никол изглеждаше поразително всяка вечер! – Радвам се, че успяхте да ни зарадвате с присъствието си – съдейки по другите мъже на масата, май всички се радваха.
Алесандро я покани да се настани до него и едва потисна желанието си да увие ръце около изваяното й кръстче. Беше толкова близо, така както не я беше усещал скоро и в същото време толкова далеч, както на всяка работна среща. Искаше му се да приключи по-бързо с това и да обърне внимание на първичните им нужди, но тази сделка бе прекалено важна, за да си позволи да се държи като хлапак.
- Господа – прекъсна мълчанието им, като леко разхлаби вратовръзката си, която допринасяше още напрежение – Това е Никол Паркър, адвокатът ми – имаше изненада в няколко лица, но повечето вече бяха преценили що за жена е – Не се подлъгвайте от нежния й вид. Може да е много опасна – малко смях, който да разчупи леда, макар и думите му да бяха самата истина. Но нека се върнем към сериозността на работата – Г-ца Паркър е изключително компетентен човек, който знае как да си върши работата, затова е с нас тази вечер. Така че можем да продължим спокойно с обсъждането, тя е наясно с плановете ни и естеството на бизнеса.
Не беше сигурен, че всички одобриха ролята й, но ако искаха сделката да се осъществи, щяха да са достатъчно умни, за да не кажат нищо.
- Клеър – сервитьорката изприпка на секундата – Една чаша за г-ца Паркър. И направо донеси още една бутилка шампанско.

Никол не обичаше да се хвали с успехите в кариерата си, но наистина се гордееше с тях. Обикновено хората казваха, че са изградили всичко сами от нулата. Всъщност Никол беше започнала от под дъното. Беше й се наложило да се бори с хищници в сфера, в която по презумция нямаше място за жени. И беше успяла. Затова ставаше ужасно докачлива, когато някой я подценяваше заради пола и външния й вид. Но се направи, че не забелязва недоверието, изписало се на лицата на някои от господата срещу нея. Вместо това се амбицира да им покаже на какво е способна. Когато започваха бизнес с Алесандро Ди Донато, трябваше да са наясно с едно - каквото и да се случваше, той винаги щеше да бъде победител.
- Предлагам да не губим време вече и да преминем към темата - каза спокойно. Беше в свои води: седеше до Алесандро, намираше се в неговото казино, имаше неговата подкрепа и разполагаше с пълното му доверие. В такива моменти си спомняше защо е с него - той я караше да се чувства свободна, дори когато я ограничаваше.
Тя стана на крака и се приведе напред, за да се пресегне през масата. Подаде на така наречените "джентълмени" по една папка, съдържаща условията на договора, който щяха да сключат с Алесандро, след това издърпа надолу роклята, която се беше изместила от движенията ѝ и си седна обратно на мястото.
- Ще резюмирам съдържанието на документите - подхвана, докато мъжете усърдно се заеха да изследват всеки ред от написаното. - Ще купим 70% от фирмите ви, тоест контролния пакет акции.
- 70% са твърде много! Остава само да ви подаря фирмата си! - възрази един от тях, който си личеше, че беше на години и имаше много опит. Но сега беше изпаднал в неизгодна позиция и Алесандро му подаваше ръка, за да се измъкне от блатото, в което се беше забъркал. Разбира се, нито една добрина не оставаше незаплатена, а услугите на Ди Донато струваха скъпо.
- Господин Робинсън - отвърна Никол, - трябва ли да Ви напомням, че Вие се обърнахте към нас за подкрепа? Последния път, когато с вас се срещнахме, прокуратурата ви беше погнала за данъчни измами. Щяха да Ви тикнат в затвора и там щяхте да изживеете остатъка от дните си. Може би тогава щяхте да си кажете "Ех, де да бях дал 70% от акциите си на господин Ди Донато".
Тя погледна с крайчеца на окото си към Алесандро, който се подсмихваше лекичко на наична, по който Никол умело притискаше мъжете в ъгъла, а после продължи:
- Господин Ди Донато е доста щедър. Оставя Ви цели 30% и ще продължи да Ви пази гърба от прокуратурата. На мен ми звучи като добра сделка.
Мъжете се спогледаха. Онези, които имаха възражения, бавно се отказваха от аргументите си, защото губеха силата си. Всичките до един бяха длъжници на Алесандро.
Последваха няколко минути на търпеливо изчакване от страна на Никол. И докато новите им бизнес партньори бяха на ръба да им поискат химикалка, за да подпишат веднага, Никол бавно постави дланта си върху крака на Александро, без те да видят. Пръстите й започнаха да рисуват фигури по плата на скъпия му панталон. Тя стоеше и се усмихваше съвсем непоколебимо, вършеше му работата, но вътрешно му беше бясна. Беше я изкарал от вкъщи в този късен час и на всичко отгоре беше отказал да я откара. С него също трябваше да се разплатят както подобава, но първо имаха да си уредят сметките с господата.
- Ние решихме, че...- започна единият, но Никол вече знаеше отговора, затова го прекъсна, подавайки му химикалката, която беше приготвила от по-рано. Още с идването си беше сигурна в подписването на договора, но въпреки това изпита вътрешно задоволство от поредния им успех с Алесандро и едва сега си позволи да отпие малка глътка от чашата с шампанско.