Тwo weeks ago

Беше студен декемврийски ден. Мина поредната акция, свързана с италианската мафия Cosa Nostra, по която Елеонора беше много съсредоточена и изключително заинтересувана. Разследването й я е карало да стои дълги нощи и да размишлява по различните варианти на следващата им стъпка. Днес тя беше хванала младо момиче, на около 20-годишна възраст да продава наркотици в едно тихо кътче от града. Какво по-добро място от опустялото и тихото за извършване на незаконна дейност.
  Съпротивленията на младата дама да не бъде отведена от полицията бяха напразни, защото опитен полицай като Елеонора бе много трудно да се излъже. Момичето бе отведено в залата на разпит в полицията. Елеонора започна да я разпитва, като и задаваше подвеждащи въпроси и умът на младото момиче се обърка. Но тя не искаше да каже нищо преди да извикат адвоката й – г-жа Никол Паркър. Тогава Елеонора разпореди да я повикат.
  След по-малко от 10 минути адвокатката вече беше тук. Когато Елеонора зърна г-жа Паркър се обсеби от учудване, защото я беше виждала на много дела, в който защитава справедливостта, а сега е тук да защитава една престъпница ( в буквален смисъл). Никол Паркър поиска да остане насаме с клиентката си. Елеонора виждаше мимиките, който прави г-жа Никол Паркър през прозореца и се опитваше да ги разгадае. Когато приключиха разговора, младото момиче започна да разказва как един мъж я е заплашил, че ще я убие, ако не продаде наркотиците, които й е дал. В крайна сметка разследването мина добре, но на Елеонора не и се вярваше, че тази история е истина:
  - Добре, нямаме основателна причина да те задържаме тук, така че можеш да си вървиш. Но не забравяй, че аз няма да оставя нещата така и ще разбера цялата истина...

Никол седеше в кабинета в кантората си, забила поглед в документите, които й бяха изпратили. На всеки пет минути провеждаше по един телефонен разговор с адвокатите на ответника по делото за обезщетение. Гадни копелета, казваше си тя. Мислеха си, че светът е техен. Че можеха да купят всекиго с парите си. Но сега щяха здравата да загазят и щяха да си платят за всяка нанесена вреда. Никол имаше нужда от такива случаи. Докато работеше за Алесандро, понякога забравяше, че е станала адвокат, за да помага на хората, за да се бори за справедливост. В последните години от юридическата й практика, от както Алесандро беше спрял да бъде нейн смъртен враг и откакто отношенията им бяха придобили друг смисъл, ѝ се беше налагало да застава на страната на лошите толкова много пъти, че вече дори не помнеше точното число.
Аз съм от добрите, припомняше си понякога. И докато четеше, телефонът ѝ звънна отново.
- Сега ще видите вие – изсъска ядно през зъби, преди да вдигне слушалката, а когато го направи, гневно каза: - Слушай ме внимателно, задник такъв, не знам през какъв въображаем свят препускаш в момента, но е време да дойдеш в реалния. Предложението за трите милиона отпадна, защото главата ти е завряна между краката, така че ще се видим в съда, където наистина ще си взема тези пет милиона. Ще съжаляваш, че си се родил!
Беше изкрещяла последното толкова силно, че най-вероятно я бяха чули в цялата кантора. Човекът от другата страна въздъхна тежко. Добре го подредих, поздрави се сама Никол.
- Не знам кой те е ядосал така, миличка, но Бог да му е на помощ.
Никол присви очи. Беше се развикала на грешния човек.
- Аз...такова... – започна да заеква тя.
- Нещо свързано с наш случай ли е? Има ли нещо, което не знам.
- Не, не, няма нищо общо.
- Радвам се. Не те бях чувал да говориш така – каза развеселено. Подиграваше ли ѝ се?
- И по-добре. Кажи сега, какво има?
- Една дилърка е загазила.
Разговорът, в който Алесандро й обясни проблема, беше кратък. Никол повече от всичко на света мразеше да се занимава с глупости, но ѝ се налагаше да го прави. Дилър. Защо я принизяваха толкова? Обикновено отговаряше само за бъркотиите на важните клечки в клана, но щом Алесандро настояваше тя да се заеме, нямаше друг избор освен да се дигне и да го направи.
Почти прелетя по ню йоркските улици, за да стигне максимално бързо в участака. Естествено, разпитът беше започнал без нея. Тя влетя при полицайката, която умело притискаше клиентката й.
- Ще Ви помоля да ни оставите насаме – каза и врътна очи. После седна пред младото момиче и се увери, че не се е разпяла, а после я накара да наизусти версията, която да пробута на ченгетата. Разбира се, всичко мина както беше очаквала.
- Добре, нямаме основателна причина да те задържаме тук, така че можеш да си вървиш. Но не забравяй, че аз няма да оставя нещата така и ще разбера цялата истина... – каза полицайката, която водеше разпита.
- Инспекторе – подхвана Никол, - да не започваме със заплахите. А и тук няма истина, която да разбирате. Момичето ви каза всичко, какво повече можете да искате от нея?
Те бяха като лешояди. Спускаха се върху най-малкото нещо и не оставяха човек на спокойствие. Добре познаваше работата им. Имаше още много аргументи в магическата торба с трикове, с които можеше да им замаже очите и затвори устите, но телефонът й отново я прекъсна. Отново звънеше Алесандро. Никол искаше да говори насаме с него, затова излезна от стаичката и се усамоти в коридора.
-È fatta, signore Di Donato* – каза на чист италиански. За толкова време с него беше понаучила едно две неща, а и на него му харесваше, когато тя се стараеше.

* È fatta, signore Di Donato – Свършено е, господин Ди Донато.

-Добре, нямаме основателна причина да те задържаме тук, така че можеш да си вървиш. Но не забравяй, че аз няма да оставя нещата така и ще разбера цялата истина... – каза Елеонора на младото момиче. Секунди след това Никол защити клиентката си:
-Инспекторе, да не започваме със заплахите. А и тук няма истина, която да разбирате. Момичето ви каза всичко, какво повече можете да искате от нея?
Елеонора усещате двуличието и леката несигурност в лицето на Никол. Тя знаеше, че г-жа Паркър е много добре обучен адвокат и че можеше да изреди много аргументи, но за щастие телефонът й звънна и тя се оттегли от компанията на Елеонора, колегата й Александър и младата дама. При позвъняването на телефона, Елеонора усети, че ръцете на Никол трепериха и реши да излезе от стаята и да дочуе разговора. Реши да бъде прикрита и се скри зад ъгъла на коридора, така че никой да не я види. Тогава узна, че Никол всъщност говори точно с господин Ди Динато – ръководителят на италианската мафия Cosa Nostra, най-голямата клечка. Видя, че затваря телефона и побърза да се прибере в стаята, за да не я види. След около минута Никол навлезе в стаята за разпит. Извини се, че е излязла от стаята без разрешение и поиска този цирк да приключи. Взе младото момиче и си тръгнаха.
- Госпожице адвокат – провикна се Елеонора след нея – може ли за момент?
- Знам, че обстановката в стаята не беше от най-приятелските и искам да ви поканя на едно парти, което организирам утре вечер. Ще се радвам, ако намерите време и дойдете!  
Естествено това не беше знак за сприятеляване, а само първата част от плана й, за да се добере до господин Ди Динато.

Един ден по-късно в кантората
- г-н Началник, мисля, че съм на крачка от Ди Динато. Довечера ще се добера до телефонния му номер. – Елеонора събщи на началника си.
- Надявам се скоро да стигнеш до крайната си цел, Ели! Знам колко е важно за теб да разобличиш този мафиот и цялата му тайфа. – окуражи я началника й.
- Сподели как ще постигнеш това.
- Довечера ще правя парти в дома си и реших да поканя г-жа Никол Паркър. Купила съм много силно червено вино, което ще ми бъде от полза. От 2-3 чашки ще се зашамади. И след това телефонът й, с всички съобщение и телефонни разговори ще бъдат в ръцете ми. – обясни Елеонора.
- Чудесна идея, очаквам новини от теб!
- Ще получите съвсем скоро, повярвайте ми!

Тази престорена дружелюбност се струваше опасно подозрителна на Никол. За всичките години практика в съда, заобиколена от изпечени лъжци, било то престъпници, адвокати или съдии, се беше научила да различава, когато някой не казваше истината. Но въпреки това реши да приеме поканата на инспекторката. Може би ако отидеше на партито, щеше да я отдалечи от мислите, които си беше втълпила и дори беше възможно да разбере какво точно знае.
"Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо", каза си Никол. Тя разполагаше с едно огромно предимство - не се боеше да премине границата. И докато полицайката беше длъжна да се съобразява с всички правила, наложени от професията й, за Никол такива не съществуваха.
- С удоволствие - каза. - Ще се видим скоро.


Един ден по-късно
Не беше казала на никого къде щеше да ходи тази вечер. Просто се беше обадила на бавачката, както правеше винаги, когато трябваше да отсъства, и беше заръчала на Джошуа да бъде послушен.
- Госпожо Грийн – беше казала на възрастната дама, - който и да звъни, не вдигайте телефона, освен ако не се обаждам аз. Ако някой дойде тук, кажете му, че ме няма и че не знаете къде съм, става ли?
- Разбира се, г-жице Паркър, но какво е толкова важно?
- Просто ми се доверете.
Никол си даваше сметка, че ако грешните хора по някакъв начин научеха, че е в дома на служител на ФБР, щеше да загази. Най-малкото щеше да си навлече гнева им. А това беше последното, което искаше. Затова и изключи телефона си. Ако Той я потърсеше, щеше да ѝ се наложи да го излъже, а това беше дори още по-лошо.
Качи се на колата и скоро се озова на посочения адрес. Както винаги, беше официално облечена в скъпа рокля и още по-скъпи обувки. Може би беше попрекалила малко. Даже не беше сигурна колко официално точно е това „парти”. Приглади дрехите си на слизане и си пое дълбоко въздх преди да позвъни на вратата.
- Добър вечер – поздрави, когато най-сетне й отвориха.

Същата вечер:
- Каква чудесна вечер! - каза си Елеонора когато излезе на балкона на апартамента си – Идеална за отмъщение.
След това облече най-хубавата си рокля, пусна дългите си коси и започна да посреща гостите си. Тя обичаше модата, имаше много дрехи и всеки ден носеше различни. Грижеше се за външния си вид. Един след друг гостите се редяха, но най-важният още го нямаше. Всички й правеха най-различни комплименти за външния й вид, но разбира се това не беше нещо ново за нея. А и точно сега тя не се интересуваше как изглежда, а дали ще дойде г-жа адвокатката.
- Дано не си е променила решението и да дойде – каза си Елеонора на ума.
След миг се позвъни на вратата. Тя побърза да отвори, но не й се получи, защото трябваше да мине през много хора докато стигне до входната врата, а всички те я заговаряха. Най-накрая се добра до вратата и без да се замисли я отвори. Пред нея седеше една ослепително красива млада дама – дългоочакваният гост.
- Добър вечер – поздрави Никол.
- Добър вечер! Радвам се, че дойде! – отвърна Елеонора – Заповядай, забавлявай се!
Влязоха вътре, Елеонора вече беше спокойна, целта й вече беше тук.
- Иии некаа купонаа започнее сегаааа! – извика Елеонора и усили музиката до дупка.
Имаше много музика, танци, веселби. Елеонора постепенно се насочваше към целта си. Когато видеше, че чашата на Никол е празна, тя й наливаше ощее и ощее…
Малко след полунощ Никол излезе на балкона. Елеонора щом видя това, реши, че това е страхотна възможност да я разпита.
- Хейй, какво става? Добре ли си? – попита Елеонора
- Обстановката вътре започна да ме задушава. Видях те, че излизаш навън и реших да те придружа. Защо не ми разкажем малко за професията си… как реши да станеш адвокат, какво те вдъхнови, с какви случаи се занимаваш? – Елеонора започна да разпитва.
- Знам, че не е моя работа, но имаш ли си приятел ( мъж )? С какво се занимаваш през свободното си време? Разкажи ми малко за себе си… нека се опознаем.. – Елеонора продължаваше да задава най-различни въпроси на младата адвокатка.
Тя виждаше, че Никол вече беше опиянена. Едвам се крепеше на краката си. От една страна си мислеше, че е попрекалила с виното, което й е сипвала, защото резултатът явно не й се виждаше много добър, но от друга се радваше, че й е в ръцете.
Щом свършиха със сладките приказки на балкона, Елеонора влезе и скришом взе телефона на Никол. Реши, че ще е по-добре да се оттегли в стаята си и на спокойствие да разгледа телефонните й контакти. А те бяха толкова многооо… Реши да провери само абонатите, които започват с буквата А (Алесандро).
- О, Боже мой! Та тук има над 1 000 абонати!! – възкликна Елеонора. Това щеше да бъде дълго и мъчително търсене.. След 15 минути ровене в телефонния й списък с контакти най-накрая намери Алесандро Ди Донато:
- Ето гоо! Александро Ди Донато – шефът на италианската мафия, най-важната клечка. – възкликна Елеонора. Взе едно листче от тетрадката, която седеше на нощното си шкафче и написа една по една цифрите от телефонния му номер.
- Първата крачка от плана е готова! – каза си Елеонора и излезе от стаята си.
Върна се в хола, постави телефона на Никол на мястото, от което го беше взела и си отдъхна.
-Хайдее хорааа, купона продължавааа! – Елеонора извика отново, вече спокойна и готова за забава.