Steven Graham

- Намерете го! Искам го мъртъв! - гласът на непознатият мъж, нахлул в антрето на скромната къща на семейство Греъм, кънтеше в празнотата. По негова команда още трима здравеняци, внушителни на ръст и дори още по-страшни в лице, започнаха да обхождат всеки сантиметър от къщата, като по пътя си разбиваха всичко с бухалките, които носеха.
Наоколо се разхвърчаха трески от натрошените мебели, парчета порцелан и стъкло. Целият живот на Стивън ставаше на малки парченца под ръцете на тези мъже.
Баща му изглеждаше притеснен. Дланите му трепереха, а по челото му се стичаха капчици пот. Той хвана сина си и приклекна, за да се изравни с погледа му.
- Слушай момчето ми, искаш ли да поиграем на криеница? - попита шепнешком. Ако мъжете на долния етаж го чуеха, играта щеше да приключи преди дори да е започнала. Стивън, който усещаше неспокойството на баща си, кимна несигурно. Не знаеше какво се случва. Но чувстваше, че се задава нещо лошо.
- Отлично - каза Матю Греъм. - Аз ще бъда тук. Искам ти да се скриеш възможно най-добре, разбра ли ме? Така че да е невъзможно да те открия, става ли?
Стивън отново кимна. На изкривеното от тревога лице на Матю Греъм се изписа някаква мъничка надежда.
- Добре - прошепна и долепи устни до челото на петгодишния си син. - Целувка за късмет, шампионе! А сега бягай.
Стивън се обърна и се втурна нагоре по стълбите. Беше наистина много добър в играта на криеница. Винаги побеждаваше връстниците си. Често играеше и с баща си. Беше любимото му нещо. Качи се на тавана и се затвори в един голям, стар сандък. Можеше да прекара там часове, преди да реши да изпълзи. В едната стена на сандъка имаше малка дупчица, през която виждаше цялата стая и от която влизаше въздух.
- Покажи се, Греъм! - изкрещя отново мъжът. Гласът му беше толкова силен, че се чуваше и на тавана, макар и доста приглушено. После с един трясък вратата на спалнята се раздроби на трески. - Ето къде си бил - каза мъжът. - Мислеше си, че можеш да се скриеш?
Стивън не успя да чуе нищо повече от разговора, преди изстрелът на пистолет да разцепи въздуха, черепа на баща му и детското му сърце. Но дори и тогава мъжете не си тръгнаха.
- Претърсете къщата - това беше следващата заповед. И върлините започнаха да тършуват из нещата на семейство Греъм. Когато дойдоха на тавана, Стивън се сви на топка в сандъка и притаи дъха си. Беше достатъчно умен, за да не издаде местоположението си. Не знаеше дали баща му е все още жив, не знаеше какво са му причинили, но по всичко личеше, че не можеше да им се довери.
Стоя така в продължение на пет минути. След това се увери, че непознатите са напуснали дома му. Предпазливо излезе от скривалището си.



Бяха минали 14 години от смъртта на баща му. 13 от тях беше прекарал в сиропиталища и приемни семейства до навършване на пълнолетие. Помнеше денят, в който баща му умря, сякаш беше вчера. Помнеше идването на полицията. Бяха го намерили до трупа 5 дена по-късно, отслабнал и в шок. Първите седмици не искаше да говори. Бяха го вкарали в болница и всеки ден го посещаваше психолог. Накрая го бяха настанили в сиропиталище, защото нямаше други живи роднини, които да поемат отговорността за отглеждането му.
Стивън знаеше, че баща му е убит, че смъртта му не е била злополука, както се опитваха да му внушат всички, с цел да запазят крехката му детска психика. Момчето растеше с мисълта, че някой ден ще накаже виновниците. Но това беше почти невъзможно. Защото дори не знаеше пълната истина.
Гневът срещу хладнокръвните убийци, които така и не бяха открити, се натрупваше в него и излизаше в най-неподходящия момент. Понякога се сбиваше с другите хлапета, друг път действаше напълно безразсъдно. Беше решил, че трябва да влага енергията си в нещо по-продуктивно, затова започна да тренира. Беше се превърнал в истинска машина и откри призванието си в кикбокса.
Когато най-сетне излезе от сиропиталището, знаеше добре какво искаше да прави. Искаше да свежда несправедливостите на този свят до минимум. Искаше да помага на хората. Искаше да воюва срещу престъпността. Искаше отмъщение и възмездие.

Ако може да ми смените името на -graham

Одобрен си. Добре дошъл, забавлявай се.
Не забравяй да попълниш character sheet.