Nicole Parker||Lawyer || FC: Margot Robbie/ ЗАЕТА

28 yrs old

FC:Margot Robbie

Nicole Parker

Родена е в Келсо, щата Вашингтон, малко градче на дървари, основано през 1847 година от носталгично настроен шотландец землемер, дал му името на своя роден град в Шотландия. Баща й беше юрисконсулт на дърводобивните компании, владеещи града. Той винаги намираше време за нея, а майка й вечено беше заета с нещо и рядко се свърташе у дома. На шестнайсетия рожден ден на Никол, майка й избяга с 18-годишния син на съседите и това беше краят на щастливата им семейна идилия.
Никол реши да се занимава с право, защото искаше баща й да се гордее с нея. Следва право във Вашингтонския университет в Сиатъл. Когато завърши, баща й почина и тя се премести да живее в Ню Йорк.
Началото на кариерата й беше белязано от ужасно събитие. Беше заседател по делото на италианския бос Алесандро Ди Донато. Още тогава се беше впечатлила от спокойствието, с което беше преминал през първата част на делото. „Ако трябва да избирам виновен, ще избера треперушкото на свидетелската скамейка”, беше си казала тогава.
По време на почивката един от хората на Ди Донато я беше приближил. Тогава, разбира се, тя го беше помислила за част от екипа на окръжния прокурор и дори не се беше замислила, когято непознатият я беше помолил да предаде един съмнителен жълт пакет на свидетеля. Беше го направила. А после той беше отказал да свидетелства. Разбира се, вината беше паднала върху нея.
„Колко ти плати Ди Донато?!” крещеше в лицето й стотици пъти окръжния прокурор. Но истината беше, че той не й беше платил нищо, просто се беше възползвал от неопитната млада юристка, избрана на случаен принцип.
Тогава Никол мислеше, че това е краят на така или иначе кратката й кариера. Никой не искаше да я вземе на работа след скандала с Ди Донато. Беше се принудила да мизерства дълго време, докато накрая не се запозна с Адам Уорнър. Първоначално, ненавиждаше и него. Бяха го изпратили да й отнеме адвокатските права. Но вместо това той се беше застъпил за нея. Беше й помогнал да си застане на краката. Нямаше как да не се влюби в този невероятно внимателен и грижовен мъж. Обичаше го с ясната представа, че е женен. Той също я обичаше. И й даде най-прекрасния подарък, преди да я унищожи. Дари я с дете, преди да прекрати отношенията си с нея.
Разбира се, той беше сенатор. Нямаше как да жертва кариерата си заради една жена, неукротима като ураган.
Никол обаче реши да роди детето си. Отглеждаше го тайно от всичките си колеги. Работеше от сутрин до вечер и беше добра. Толкова добра, че печелеше повече пари от колкото всеки друг адвокат в Ню Йорк. Дори и мръсникът Алесандро Ди Донато я поиска не негова страна. Тя упорства ужасно дълго. Не желаеше да се замесва с него.
Но когато синът й беше отвлечен от един нейн подивял клиент, тя нямаше друг избор освен да се обади на Алесандро и да се надява, че ще успее да спаси Джошуа. Така и стана. Никол му беше безкрайно благодарна. Чувстваше се длъжна по някакъв начи да му върне услугата. И започна да работи за него. Малко по малко научи всички тайни на клана. В един момент, не можеше да се откаже, дори и да искаше ( а тя не искаше), защото беше нагазила прекалено надълбоко в мръсотията и на всичко отгоре беше прекалено влюбена в Алесандро, за да го изостави.
Така се принуди да престъпи принципите си, да защитава един престъпник. Но не можеше да се противи на сърцето си. То обаче се свиваше при мисълта, че двамата мъже на живота й – Адам и Алесандро са смъртни врагове. Дори не знаеше какво щеше да прави, ако Адам научеше, че има син. Или по-лошо: Какво щеше да стане, ако Алесандро научеше, че момчето, което гледа и обича като свое, беше от най-големия му враг?